СПОМЕН

Днешният ден беше празничен. Мама имаше рожден ден. Спомням си през годините, когато и татко беше жив, как седмица преди това уговаряхме подаръка. Когато останахме двете и аз заминах за странство винаги намирах време да й честитя деня като предварително изпращах подаръка.
Преди пет години още в началото на месеца в сърцето ми се роди желанието да се прибера за този ден и умът веднага взе да крои план за осъществяването му. Посветих в плана и по малката си дъщеря, защото реших да бъде изненада. Тя трябваше да приготви тортата и аз до обяд щях да съм у дома. Добър план, но както всеки човешки план имаше и външна намеса. Автобуса закъсня и не можеше дъщерята да обясни защо не реже тортата. Обади ми се по телефона и аз се съгласих да отрежат тортата с децата, но да забавят още малко да пристигна преди мама да си е легнала. И така стана. Когато почуках на вратата и дъщерята отвори, всички бяха още около масата. Майка толкова се изненада, че от радост едва не й спря сърцето Чак се уплаших. Тя беше дребна женица и като стана от стола се побра в прегръдките ми. Притиснах я до сърцето си и изразих дълбоката си благодарност към нея. За миг усетих, че този рожден ден е особен.
И така се оказа. Беше последният.
Мила мамо, честит рожден ден там където сте. Не знам дали има вече значение този ден, но за мен докато съм жива, ще има.
Обичам те и ми липсваш!