Любовта отвори вратата и влезе. Обходи всичко поправяйки го.Изчисти наслоената скръб,опърли негодуванието, изскуба перата му и го изпече на бавен огън. Изми боите на фантазията и я направи елегантна. Лъсна мечтите и те блеснаха осветявайки Пътя.
Освежи Надеждата, вливайки капка от Светлината и това светопреливане я обнови. Размести местата на нещата и те станаха по приемливи.
Ала Любовта не искаше да извърши всичко сама. Тя надникна в очите и ги прикани. Те се изненадаха от новината и я приеха очаровани.
- Защо ме извика? - попита душата знаеща отговора.
Тя единствена носеше Познанието и все очакваше часът на разкритието.
Любовта я погали, поздравявайки я за търпението.
Умът, страхувайки се да не загуби началническият си пост, изръмжа, но звукът се пречупи в дъгата и птиците го изкълваха.
Сърцето посегна да прикрие голотата си, ала оправданието се спука като балон и парчетата ги отвя истината.
Когато всичко беше готово Любовта сложи крилете и Човекът се понесе в прекрасният свят, който бе сътворен за Него!!
Освежи Надеждата, вливайки капка от Светлината и това светопреливане я обнови. Размести местата на нещата и те станаха по приемливи.
Ала Любовта не искаше да извърши всичко сама. Тя надникна в очите и ги прикани. Те се изненадаха от новината и я приеха очаровани.
- Защо ме извика? - попита душата знаеща отговора.
Тя единствена носеше Познанието и все очакваше часът на разкритието.
Любовта я погали, поздравявайки я за търпението.
Умът, страхувайки се да не загуби началническият си пост, изръмжа, но звукът се пречупи в дъгата и птиците го изкълваха.
Сърцето посегна да прикрие голотата си, ала оправданието се спука като балон и парчетата ги отвя истината.
Когато всичко беше готово Любовта сложи крилете и Човекът се понесе в прекрасният свят, който бе сътворен за Него!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар