Не знам защо така, напоследък нищо не може да ме изненада. Дали защото остарявам набирайки опит или съм набрала опит живеейки в една епоха в която има порой от всякакви изненади.....
Или защото бях възпитавана в общество без изненади и изоставена на кръстопътя на изненадите?
Онзи детският ми свят от приказките за феи и добри вълшебници изведнъж изчезна и действителността на един свят от безпринципни чудовища и многолицеви вещици ме принуди да не се изненадвам.
Защото изненадата е изгубено време в което реалната възможност "излита".
Искам да оцветя деня и на другите но повечето са си сложили черни очила......
Не,не казвам нищо за розовите очила,казвам само че очите ни се развалиха.....а е толкова красив света на обичащият!!!
Или защото бях възпитавана в общество без изненади и изоставена на кръстопътя на изненадите?
Онзи детският ми свят от приказките за феи и добри вълшебници изведнъж изчезна и действителността на един свят от безпринципни чудовища и многолицеви вещици ме принуди да не се изненадвам.
Защото изненадата е изгубено време в което реалната възможност "излита".
Искам да оцветя деня и на другите но повечето са си сложили черни очила......
Не,не казвам нищо за розовите очила,казвам само че очите ни се развалиха.....а е толкова красив света на обичащият!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар