Качвала ли съм се на влак? Отдавна....от сто години...амиии, от повече...от една вечност. Да, да цяла вечност премина. Та нали вечността е моя. Нали? Навивам си я пръста. И отпускам. Капка по капка. Какво? Казваш ми че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се измерва с капка. Може и с глътка. Тя си е моя вечност и ще я измервам с каквото си искам.
Не ме ядосвай в този миг. Искам да чувам песента на релсите.
Защо да не пеят? Всичко пее. Ето сега е часът на релсите. Чуй, чуй. Ти какво, оглуша ли? Остави часовника. Ако не ти харесва песента на релсите не спирай времето.
Ето, ето.
Облака прегърна влака. Не е облак ли ? Защо казваш че прегръдката е бърза? Моят облак? Не, не ! Влакът е мой.
От сто години...или от повече беше? От една вечност нали?
Не е мой ли? Може! Ти си права, да, знам. Влакът е голям.
Не се побира в джоба на палтото.
Ооо, това е жестоко.
Но пак ще се срещнем. След сто години...Не, знам. Може би след вечност?
- Хайде, детето ми. Вземи си куклата. Слизаме!
Не ме ядосвай в този миг. Искам да чувам песента на релсите.
Защо да не пеят? Всичко пее. Ето сега е часът на релсите. Чуй, чуй. Ти какво, оглуша ли? Остави часовника. Ако не ти харесва песента на релсите не спирай времето.
Ето, ето.
Облака прегърна влака. Не е облак ли ? Защо казваш че прегръдката е бърза? Моят облак? Не, не ! Влакът е мой.
От сто години...или от повече беше? От една вечност нали?
Не е мой ли? Може! Ти си права, да, знам. Влакът е голям.
Не се побира в джоба на палтото.
Ооо, това е жестоко.
Но пак ще се срещнем. След сто години...Не, знам. Може би след вечност?
- Хайде, детето ми. Вземи си куклата. Слизаме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар