ДЕТСКИ ИСТОРИИ

Небето отново заплака и по прозореца се стичат сълзите му.
Баба ми каза да се махам от там, защото може да гърми и да се изплаша. Амии, ще се изплаша. Баба плаши ли се когато плача и тропам с крачета и удрям с юмруци? Не ми обръща даже внимание. Тогава защо аз да се плаша, че небето плаче?
Дядо ме поглежда над вестника, намигва с око и казва на баба: "остави детето на мира".
На мен, обаче, ми е жал за небето. Не разбирам защо плаче. Аз плача когато искам нещо, а не ми го дават. А небето какво иска?
Не разбирам.Трябва да питам. Ама кой? Баба прави курабийки а дядо чете вестник.
Защо да ги притеснявам? Най добре е да попитам небето.
Облякох си дъждобрана и излязох на вън. Небето беше много сърдито. Навъсено и черно. И аз ставам така когато мама каже "Не може".
Дали ще ме чуе от вратата? Толкова далеч изглежда небето. 
А мен ми е жал. като гледам сълзите му и аз се натъжавам. Не може така - небето да плаче а аз да не плача. 
Оставих неговите сълзи да се смесят с моите.
Ооо, неговите не са солени. 
Извадих кърпичката и си обърсах лицето. 
А на небето кой ще обърше лицето? Баба казва, че там живеят ангелите. Добре де, а къде са сега да утешат небето за да не плаче?. Когато аз плача баба винаги идва и ме прегръща. Казва, че децата не бива да плачат, защото няма да порастат ако плачат.
А небето защо плаче?
Ето викам към него:
- Моля, кажи ми защо плачеш?
А то спря да рони сълзи.
Една птичка запя.
Чух любимите стъпки и гласа на мама-
- Дете, какво правиш навън под дъжда!
- Успокоих небето да не плаче