Готвя за обяд. Слагам щипка подправка, похлупвам капака на тенджерата и се отдръпвам от печката. От лявата ми старана е прозореца. Дръпвампердето в любопитството си и в същият миг слънцето ми намигва и докато се осъзная отново се гмурна в облака. Ръми някак мързеливо и пестеливо и едвам е намокрило калдъръма на тясната уличка. Морето в далечината е едвам съзримо, но аромата му се носи, сякаш дъждът идва от него. На ъгъла на уличка съзирам животно. Заприлича ми на куче, но приближавайки се видях, че е котка. Е, не точно котка, а котарана 
От къде разбрах, че е женска ли? Ами маркира си пътя. Красавица и гоооляма при това . Сигурно имаше около 7 кила.
Отворих прозореца внимателно и подвикнах:
- Мац, мац. -
така е по гръцки. Не вярвам да знае български
Тя се поспря. Погледна ме любопитно като всяка женска, и без да ме поздрави, отмина по пътя си.
Капака на тенджерата подсвирна да ме предупреди, че яденето е завряло. Отивам да намаля градусите!!
От къде разбрах, че е женска ли? Ами маркира си пътя. Красавица и гоооляма при това . Сигурно имаше около 7 кила. Отворих прозореца внимателно и подвикнах:
- Мац, мац. -
така е по гръцки. Не вярвам да знае български
Тя се поспря. Погледна ме любопитно като всяка женска, и без да ме поздрави, отмина по пътя си.
Капака на тенджерата подсвирна да ме предупреди, че яденето е завряло. Отивам да намаля градусите!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар