Когато бях млада се надпреварвах с времето и то все ме изпреварваше 
Все оставаше нещо несвършено въпреки, че мама постоянно съветваше : "не оставяй днешната работа за утре" Но за мен, младата, това утре беше нещо сигурно.
Сега когато напредвам по последната отсечка не се надпреварвам с времето. Знам, че то определя хода си без да се съобразява с мен. Но и аз вече не се съобразявам с него.
Знам, че утрето е несигурна величина.
Създадох мое темпо в което вписах само желанието на мига.
Няма значение дали е ден или нощ. Нямат значение и годишните времена. Аз се движа с желанието си.
Защото това е единственото което мога да реализирам.
Друг е който контролира времето на действие на организма ми.
Аз мога да контролирам само времето на своите желания.
И живота ми има пълнеж.
Като бабиното сладко от смокини в големият буркан от моето детство.
Все оставаше нещо несвършено въпреки, че мама постоянно съветваше : "не оставяй днешната работа за утре" Но за мен, младата, това утре беше нещо сигурно.Сега когато напредвам по последната отсечка не се надпреварвам с времето. Знам, че то определя хода си без да се съобразява с мен. Но и аз вече не се съобразявам с него.
Знам, че утрето е несигурна величина.
Създадох мое темпо в което вписах само желанието на мига.
Няма значение дали е ден или нощ. Нямат значение и годишните времена. Аз се движа с желанието си.
Защото това е единственото което мога да реализирам.
Друг е който контролира времето на действие на организма ми.
Аз мога да контролирам само времето на своите желания.
И живота ми има пълнеж.
Като бабиното сладко от смокини в големият буркан от моето детство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар