От доста време не съм писала нищо. В бележникът ми се "мъдрят" три- четири теми и не искат да се раздвижат. Какво ли не ги правих - ръчках ги,галих ги,топлих ги....нищо.
Не ми обръщат внимание сякаш от тях зависи смисъла на живота. Докато не осъзнах, че не темите,а думите се крият.
Реших да ги намеря. Търсих на всякъде - в ума,в сърцето,в душата си. Имаше много думи,най различни думи.
В умът ми имаше панаир на думи. В сърцето - ревю
В душата - класьор.
Ала думите които ми трябваха ги нямаше.
- Къде ми са думите - въздъхнах
- Посадени - каза умът
- Зелени - прошушна сърцето
- Ще узреят - засмя се душата.
Успокоих се
Всяка сутрин моля слънцето....и дъжда..... за да бъде дъгата.
Попитах луната дали ще ми даде сърпа си за да ги ожъна. Тя ми обеща.
Оплетох кош от цветя за да ги събера вътре.
Сега чакам.
Да запеят птиците.
Тогава ще узреят думите!
Не ми обръщат внимание сякаш от тях зависи смисъла на живота. Докато не осъзнах, че не темите,а думите се крият.
Реших да ги намеря. Търсих на всякъде - в ума,в сърцето,в душата си. Имаше много думи,най различни думи.
В умът ми имаше панаир на думи. В сърцето - ревю
В душата - класьор.
Ала думите които ми трябваха ги нямаше.
- Къде ми са думите - въздъхнах
- Посадени - каза умът
- Зелени - прошушна сърцето
- Ще узреят - засмя се душата.
Успокоих се
Всяка сутрин моля слънцето....и дъжда..... за да бъде дъгата.
Попитах луната дали ще ми даде сърпа си за да ги ожъна. Тя ми обеща.
Оплетох кош от цветя за да ги събера вътре.
Сега чакам.
Да запеят птиците.
Тогава ще узреят думите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар