Пеперуда лята

Една суша е стегнала селото, чак земята се е зацепела. Сякаш дявола с нож е минал и я нарязал на парчета и не става за нищо. И небето се изцъклило, ни едно облаче по него
И кладенците пресъхнаха и едничката чешма на центъра капеше като сълзите на дедо Гоче. Много нещо изгоре и сърцето ми се е свило на топка. Сама жена съм с две деца дето требе да се хранят. Бохчата малка. Някой и друг корен домати, пипер, тиква, патладжан. Колкото да можем да преживяваме.
А то сега от тая суша какво ще оберем. Оклюмали и ако не завали до утре нема да оберем нищо.
Мисля как да се оправя. Че не съм Бог, не съм. И дъжд. не мога да правя. Е, нещо ми светна в главата. Що да не мога? Кога бях малка и имаше суша целото село с иконите и попа правихме молебен за дъжд. Младите булки и децата, облечени в бели роби, с цветя на главите играехме и пеехме. Ама сега поп си немаме и църквата затворена. Е, сама ще го сторя. Реших!
Що да не го сторя? Може и да помогне.
Влизам аз у къщи и отворих маминия сандък дето ми беше останал. Намерих бялата роба. Излязох на двора и набрах китки и чемшир. Направих венец. Сложих го на главата. В едната ръка иконата, а в другата бакърчето с вода. Излязох в градината и взех да обикалям и пея:
"Пеперуда лята
през поля се мята
дай Боже дъжд, дъжд"
Толкова си спомних ала реших, че и то ще свърши работа. Обикалях около градината подскачайки и пеейки и от време на време се плисках с вода от бакърчето.
От оградата надникна комшийката:
- Бре Калинке, какво правиш?
- Молебен за дъжд право како Радке! Молебен за дъжд.
Комшийката изчезна, но не се мина много време и току се отвори вратника и тя натъкмена по моя тертип се присъедини към мен. Пеем ние колкото глас ни държи и подскачаме.
- Бре жени, да не сте полудели? -
на вратника още две комшийки.
- Не сме, не сме - вика кака Радка - молебен за дъжд правим.
Не се мина много време и жените от цялото село се присъединиха и градината стана тясна, че се наложи да отидат някои и на двора.
Играем и пеем ние и не се предаваме лесно. Мъжете начоколени на дуваря ни гледат сеира, ала никой не смее да се обади.
И изведнъж някой се провикна:
- Бре жени, облак се зададе!
Кога поглеждаме, верно. Бяхме се изморили и аха да се откажем. Ама като видяхме облака сякаш някой подпали огъня у нас и се юрнахме пак да играем и пеем и да се поливаме с вода. И облаците запреиждаха. Не мина и половин час и ситен дъждец зарося. А ние още по буйно заскачахме и запяхме. Мъжете като видяха това чудо и те се присъединиха.
И като ливна един дъжд, не е за приказване.
Мушнахме се в обора че само там беше широко и се побирахме. Че като започна един празник. Не е за разправяне.
Тъй де! От любов към децата започнах. Да не останат гладни и на! Бог помогна, че след този дъжд цялото село ще има храна!
Всичко от вяра става. Ей на, като синапено зърно вяра да имаш и кажеш на планината да се премести ще те чуе и ще го стори!