Тази нощ видях странен сън. Излязох от някъде. Не разбрах точно, а и не това беше важното. Сякаш някой ме изплю и тупнах на една транспортна лента. Тя не се движеше много бързо, а аз си лежах спокойно на нея. Бях много малка...бях бебе.. Някой правеше различни неща с мен - обличаше ме, събличаше ме, хранеше ме. Транспортната лента бавно се движеше. Седнах на нея. После лазех по нея. Видях хора, които вече ги няма. Изправих се. На лентата зад мен падна друго бебе.
Разбирате вече, нали, за какво става дума?
Показаха ми, че животът е една ТРАНСПОРТНА ЛЕНТА.
С определена дължина и ширина. Определени граници, не от нас. На лентата имаше и други хора. Не усещах кога идваха и не разбирах как си тръгваха - в един миг просто ги нямаше. Ставаха сянки и един друг миг вече ги нямаше, защото слънцето се скриваше и те изчезваха. И преминаваха много слънца. Нощи нямаше. Беше време на друго измерение. Там имаше непознати хора и странни ситуации...
ТРАНСПОРТНАТА ЛЕНТА ме движеше. С мен вървяха чувства, мисли и действия, които трябваше да избирам, Имаше определено време за всичко..Транспортната лента се движеше и някои неща бяха само в един отрязък от движението й.
Не видях до кога....
Събудих се!
Разбирате вече, нали, за какво става дума?
Показаха ми, че животът е една ТРАНСПОРТНА ЛЕНТА.
С определена дължина и ширина. Определени граници, не от нас. На лентата имаше и други хора. Не усещах кога идваха и не разбирах как си тръгваха - в един миг просто ги нямаше. Ставаха сянки и един друг миг вече ги нямаше, защото слънцето се скриваше и те изчезваха. И преминаваха много слънца. Нощи нямаше. Беше време на друго измерение. Там имаше непознати хора и странни ситуации...
ТРАНСПОРТНАТА ЛЕНТА ме движеше. С мен вървяха чувства, мисли и действия, които трябваше да избирам, Имаше определено време за всичко..Транспортната лента се движеше и някои неща бяха само в един отрязък от движението й.
Не видях до кога....
Събудих се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар