ПРОЛЕТЕН РОМАНС
Някак тихо на пръсти
влезе тук Пролетта.
В мойте утрини късни
разцъфтя Любовта.
И нечакани чувства
разгоряха се в мен.
Като синьо изкуство
стана всеки мой ден.
От очите ми бликна
златоструйна река,
във сърцето поникна
осемцветна дъга.
Уморените птици,
прекосили света,
в мойте зимни зеници
свиха морни крила.
Моя Пролет незнайна,
лудо в мене цъфтиш.
Но снега във косите
няма как да стопиш...