Детски истории

Какъв странен цвят има водата отвътре. Не е точно бяла, не, Не познавам този цвят. Той е сигурно таен. Само за онези които гледат морето от вътре. Има златни нишки. Баба им казва сърмени. Те са такива бляскави сякаш, че слънцето ги е пуснало. Както паячето пуска конци и си плете паяжината.
Морето и то ли има паяжина? Сигурно златните слънчеви нишки са паяжината. Да. Понякога се събуждам раноооо, много рано и виждам слънцето да излиза от морето. Значи там е спало. За това и в морето има звезди.
Ти играеш ли си с морските звезди? Аз понякога ги намирам на пясъка.
Но никога не е имало на пясъка небесните звезди. Къде ли падат? Мама казва, че ако видя звезда когато пада и си пожелая нещо, то ще се сбъдне.
Да не би небесните звездици като падат в морето да остават там завинаги?
Дядо казва, че морето има бог. И той прави бурите. Тебе страх ли ти е от бурите?
Мен ме страх. Ала малко. Тогава мама ми разрешава да се крия в нея.
Когато се гушна мама ухае. Ухае на обич. И слушам сърцето й. То казва моето име. Да!
И морето ухае. Морето ухае на нежност. Когато ме сложат в гумената лодка то ме люлее и ме приспива. Това е нежност. Когато неусетно заспиш като те полюляват.
Ето, ето така. Разбираш нали?
- Дете, защо си сложило рибата във ваната?.