Странно преминава денят.
Погледнах го и ми се стори като чаша с време което бях почти изпила. Оставаше два пръста на дъното. Нямаше утайка и това ме зарадва. Означаваше че сутринта няма да ме поли глава поради неспокоен сън.
Замислена продължих да гледам часовника и в мен се прокрадна надежда, че нищо извънредно няма да се случи докато стигна до леглото.
Една мисъл се прокрадна и ме защипа - да изключа телефона.
Не се хванах на идеята.
Колебая се да го направя.
Що ли да не го изключа?
Така се получава като оставя една мисъл, която не е толкова невинна да ме провокира.
Ето как се размъти времето в чашата.
А мислех че нищо няма да се случи докато стигна до леглото.
Сега съм ядосана на себе си,че се ядосах от една мисъл.
Няма да изключа телефона.
Излязох на разходка.
Чашата на времето остана недопита в малката ми стая.
Вечерта ме хвана за ръка,погали ме по косата и ме поведе.
Сърцето ми се усмихна и една звезда веднага му отвърна.
Странно преминава денят!
Погледнах го и ми се стори като чаша с време което бях почти изпила. Оставаше два пръста на дъното. Нямаше утайка и това ме зарадва. Означаваше че сутринта няма да ме поли глава поради неспокоен сън.
Замислена продължих да гледам часовника и в мен се прокрадна надежда, че нищо извънредно няма да се случи докато стигна до леглото.
Една мисъл се прокрадна и ме защипа - да изключа телефона.
Не се хванах на идеята.
Колебая се да го направя.
Що ли да не го изключа?
Така се получава като оставя една мисъл, която не е толкова невинна да ме провокира.
Ето как се размъти времето в чашата.
А мислех че нищо няма да се случи докато стигна до леглото.
Сега съм ядосана на себе си,че се ядосах от една мисъл.
Няма да изключа телефона.
Излязох на разходка.
Чашата на времето остана недопита в малката ми стая.
Вечерта ме хвана за ръка,погали ме по косата и ме поведе.
Сърцето ми се усмихна и една звезда веднага му отвърна.
Странно преминава денят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар