В животът ни понякога има внезапни спирачки. Един знак STOP, който изкача от незнайното и променяш пътя в посока която не си очаквал.
И моят STOP изкочи. Един лекар ми каза че заболяването което имам е с риск за внезапен завършек на живота ми..
Прибрах се у дома и седнах сама със себе си. Всичките ми планове ми се видяха като детска забавка. Пред мен застана истината на мига. Осъзнах че той е единственото нещо което е в ръцете ми. Осъзнах, че той е парчето глина с което разполагам за да създам онова което иска сега,без отлагане.Осъзнах че само красотата ще ми даде пълнота с която да напусна този свят без съжаление.
Красотата! Да,там трябва да отида - в нейното царство. Осъзнах че тя е въпрос на гледна точка. Ако очите ми са красиви всичко ще виждам красиво нали?
Осъзнах че не бива да ме интересува в кое царство живеят другите. Моята цел е да намеря своето царство и да спечеля повече приятели с които да го населя. Реших, че трябва да се отърва от болката, от огорчението, от чувството за пренебрежение.....
Те са бодили, които не може да имат място в градината ми. И сега се уча
Красотата има и друго име - Любов.
Някой ще ми противоречи. Съгласна съм с него. Той мисли така и това мен не ме тревожи.
За мен Любовта е Красота и Красотата е Любов!
И така. Този знак STOP ми даде нов път. Сега се радвам на всеки красив миг и приветствам всеки отиващ си ден. Вечер преди сън благодаря на Бог за прекрасният подарък че съм жива и се моля да ми разреши още красиви дни.
Аз ще се удоволствам от тяхната красота и ще черпя всички с моята радост. Знам, знам какво ще ми кажете За трудности, болести, обиди, кавги, предателства....
И ще сте прави. Има и такъв свят. Аз обаче не искам да пребивавам в него.
Дано Бог да ми даде достатъчно време за това!
Няма коментари:
Публикуване на коментар