Току що видях история за първият полет на малките дияи патета и в имът ми се "приземи" спомен. Бяхме седнали до прозореца. Ние със сестрами с книга в ръка, а баба с плетката. От време на време поглеждах навън. От ореха се носеше птича врава и аз любопитно се взирах да видя причинителите. И видях. От клоните се отдели врабче и две малки го следваха. Баба видя, че нещо наблюдавам и погледна в посоката на очите ми.
Засмя се с нейният гугугащ смях и каза:
- Учи малките да летят.
За миг ни погледна и продължи:
- То,ученето цял живот не спира.
Ние със сестра ми стреснато я погледнахме и това предизвика нов смях в баба.
- Е,не е с учебници. Има много начини с които Бог обучава човека. Както птиците обучават малките. Орела,например,ги слага на гърба си,отлита на високо и и изхвърля,но веднага се снишава и чака да паднат пак на гърба му. И така докато малките се научат сами да летят.
Така прави и Бог с човека. Когато повярваш в Него ти си като малкото пиленце - беззащитно,без крилата на Духа и Той те носи на гърба си и те изкачва на високо. Ти си мислиш че вече си стигнал небето и възторгът ти е голям. Главата ти се замайва от въодушевление и гордост. Гледаш останалите хора от високо и ги съжаляваш че не са като теб. И в най възторженият ти миг Той те изхвърля от гъба си. Дошло ти е времето да се учиш да летиш със своите крила.
И ти започваш да падаш. Ужасът ти е голям. Посипват се въпроси защо Бог те е изоставил. Започват оплаквания,молитви.
Баба млъкна за малко. Това ни даде време да си поемем дълбоко дъх от чутото.
Баба се усмихна и продължи:
- И не се сещаш, че имаш вече криле и трябва да се опиташ да ги раздвижиш. И падаш,и падаш. Той,обаче те чака. И ти се "приземяваш" върху него. Но това учение продължава. До момента когато осъзнаеш че имаш крила и трябва да се научиш да летиш.
Баба отново замълча и аз използвах момента да задам въпросът който бе на устните ми:
- Бабо а какво става ако не осъзнае човекът че има крила?
- Бог го остава в "гнездото" за винаги. Човекът става религиозен - друг го храни и друг го лети!
Баба замълча за малко и допълни:
- Такъв човек става безкрила птица!
Хайде,продължавайте учението с книгите. За другото ще ви дойде редът. И когато дойде не забравяйте,че имате крила за да се научите да летите!!
Засмя се с нейният гугугащ смях и каза:
- Учи малките да летят.
За миг ни погледна и продължи:
- То,ученето цял живот не спира.
Ние със сестра ми стреснато я погледнахме и това предизвика нов смях в баба.
- Е,не е с учебници. Има много начини с които Бог обучава човека. Както птиците обучават малките. Орела,например,ги слага на гърба си,отлита на високо и и изхвърля,но веднага се снишава и чака да паднат пак на гърба му. И така докато малките се научат сами да летят.
Така прави и Бог с човека. Когато повярваш в Него ти си като малкото пиленце - беззащитно,без крилата на Духа и Той те носи на гърба си и те изкачва на високо. Ти си мислиш че вече си стигнал небето и възторгът ти е голям. Главата ти се замайва от въодушевление и гордост. Гледаш останалите хора от високо и ги съжаляваш че не са като теб. И в най възторженият ти миг Той те изхвърля от гъба си. Дошло ти е времето да се учиш да летиш със своите крила.
И ти започваш да падаш. Ужасът ти е голям. Посипват се въпроси защо Бог те е изоставил. Започват оплаквания,молитви.
Баба млъкна за малко. Това ни даде време да си поемем дълбоко дъх от чутото.
Баба се усмихна и продължи:
- И не се сещаш, че имаш вече криле и трябва да се опиташ да ги раздвижиш. И падаш,и падаш. Той,обаче те чака. И ти се "приземяваш" върху него. Но това учение продължава. До момента когато осъзнаеш че имаш крила и трябва да се научиш да летиш.
Баба отново замълча и аз използвах момента да задам въпросът който бе на устните ми:
- Бабо а какво става ако не осъзнае човекът че има крила?
- Бог го остава в "гнездото" за винаги. Човекът става религиозен - друг го храни и друг го лети!
Баба замълча за малко и допълни:
- Такъв човек става безкрила птица!
Хайде,продължавайте учението с книгите. За другото ще ви дойде редът. И когато дойде не забравяйте,че имате крила за да се научите да летите!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар