Дните нажежени до червено препускаха като табун от диви коне.
Бях си направила ласо да си хвана един и да го укротя, но така не успях.
И как да успея? Разни хора се въртяха около мен опитвайки се да ме конкурират. Не можеше да им се оставя и реших да си хвана някой от тях.
Успях! Двама с бели дрехи, които имаха смелостта да се приближат. се завързаха сами в моето ласо.
Нямах възможност да ги усмиря. Наблизо бе Дървото и то ме повика.
Не се двоумих. Вързах ласото за него и оставих на птиците плячката.
Аз се покатерих в прегръдките на Дървото и успокоена се гушнах в него.
Клона беше здрав и топъл. Виждах ясно от горе. Толкова ясно че в първият миг се стреснах.
Долу беше гъмжилото.
Малееей,що за панаир ?!!
Забързани човеците се блъскаха един в друг и ожесточени си нанасяха удари по всякакъв начин и на различни части.
Хапеха се и месата разкъсани от зъбите, продължаваха да се боричкат.
Дали наистина тези долу бяха човеците или от Клона виждах някакъв друг свят?
Погледнах Дървото с намерение да го попитам,но то ласкаво ме погали и сълзи на съжаление потекоха по кората му.
Върболица от вързани с вериги човешки същества преминаваше, но те пееха и скандираха опиянени от своята власт. Главите им бяха прозрачни и се виждаха образи на Човек, който едните хора идеализираха а другите плюеха.
Един водеше колона,размахвайки дървен меч с който произвеждаше рицари от глина и ги назначаваше за държачи.
Из множеството тук там блескаше светлинка сякаш слънцето се отразяваше в бели мъниста.
И аз реших да ги събирам.
Но как от Клона?
Повиках птиците и ги помолих да ми помогнат.
И те обещаха да ми съберат всичките бели мъниста които намерят.
Сега чакам!
Тук на Клона е видно място но мен никой не ме забелязва.
Защото съм пъпка. Утре ще развия цвят и скоро ще стана плод!
Чакам мънистата. И те ще станат пъпки...и цвят....и плод!
Ще се нахранят гладните!!
Бях си направила ласо да си хвана един и да го укротя, но така не успях.
И как да успея? Разни хора се въртяха около мен опитвайки се да ме конкурират. Не можеше да им се оставя и реших да си хвана някой от тях.
Успях! Двама с бели дрехи, които имаха смелостта да се приближат. се завързаха сами в моето ласо.
Нямах възможност да ги усмиря. Наблизо бе Дървото и то ме повика.
Не се двоумих. Вързах ласото за него и оставих на птиците плячката.
Аз се покатерих в прегръдките на Дървото и успокоена се гушнах в него.
Клона беше здрав и топъл. Виждах ясно от горе. Толкова ясно че в първият миг се стреснах.
Долу беше гъмжилото.
Малееей,що за панаир ?!!
Забързани човеците се блъскаха един в друг и ожесточени си нанасяха удари по всякакъв начин и на различни части.
Хапеха се и месата разкъсани от зъбите, продължаваха да се боричкат.
Дали наистина тези долу бяха човеците или от Клона виждах някакъв друг свят?
Погледнах Дървото с намерение да го попитам,но то ласкаво ме погали и сълзи на съжаление потекоха по кората му.
Върболица от вързани с вериги човешки същества преминаваше, но те пееха и скандираха опиянени от своята власт. Главите им бяха прозрачни и се виждаха образи на Човек, който едните хора идеализираха а другите плюеха.
Един водеше колона,размахвайки дървен меч с който произвеждаше рицари от глина и ги назначаваше за държачи.
Из множеството тук там блескаше светлинка сякаш слънцето се отразяваше в бели мъниста.
И аз реших да ги събирам.
Но как от Клона?
Повиках птиците и ги помолих да ми помогнат.
И те обещаха да ми съберат всичките бели мъниста които намерят.
Сега чакам!
Тук на Клона е видно място но мен никой не ме забелязва.
Защото съм пъпка. Утре ще развия цвят и скоро ще стана плод!
Чакам мънистата. И те ще станат пъпки...и цвят....и плод!
Ще се нахранят гладните!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар