ИЗБОРЪТ

Една приятелка ме покани снощи на рожден ден. За такива празници не отказвам. Приготвих се с нова рокля, малко грим, модерни чепици и отидох. Сама съм напоследък и дълбоко в сърцето ми имаше една слаба надежда ( като светулка през юни) за великата среща в живота ми, че мама напоследък взе много да препира да ме жени. И наистина имаше доста кандидати. А пък аз от малка си имам проблем с многообразието. Колкото повече неща за избор има, толкова по труден ми е избора и накрая хващам първото попаднало ми в ръцете, което в последствие се оказва най неподходящото. Та и сега. Като видях толкова сами мъже се стъписах. Взех си чаша аператив и обикаляйки пълният салон изпод очи поглеждах кандидатите. Право да си кажа всички бяха само за мен. Една тръпка на радост ли, на ужас ли ме обвзе не можах да разбера, но вдигнах смело очи и ги забих в първият мъж срещу мен. Той се усмихна, вдигна чаша и проговори нещо, което аз определих като думата "Секс". Естествено засрамена сведох очи. Не може така изведнъж. Не съм от лесните. Даже леко смръщих вежди за да покажа недоволството си. Отпих малка глътка от чашата и пак полека, лека повдигнах клепачи. Той все още беше там, сам, усмихнат, повдигайки чашата си и пак устните му говореха "Секс". Е, не. не може, бе човек, така изведнъж. Пак сведох очи.
- Добър вечер -
чух мъжки глас до себе си. Вдигнах очи и видях същият господин. Той ме погледна усмихнато и ме попита:
- Защо не искате да пием на екс?