ГЪСКИТЕ
Така си отминават годините и един ден седейки със зареян в даличината поглед те посещават онези - спомените от далечното детство. Завъртяват се из главата ти, а после се забиват в сърцето като трън в пета. Но този спомен, който искам да ви разкажа, е по скоро като първата лъжичка сладолед. Изтръпва ти устата от студената сладост, но е толкова приятно, че задържаш докато съвсем се стопи пропълзавайки по цялото тяло.  С всяка следваща лъжичка вече не е същото. Пак е студено, пак е сладко, но не същото.
Та и този спомен е така. Не знам защо е точно така. Може би поради новата рокля която ме заплени, а може би поради първият преживян страх, а може би поради първата преживяна мъка.
Бях само на десет години. Божкеее, колко много години са минали от тогава...половин век нали?
Имахме си двуколка с магаре с която ходехме на лозето. Яхъра се състоеше от две части - тоалетна и мястото на магарето. Бяха разделени с дървена стена и имаше малка врата помежду тях. Дядо купи две гъски и ги сложи заедно с магарето. Ние скоро разбрахме, че гъските съскат с протегнати шии като ги ядосаме. И със сестра ми ходехме да ги дразним,  само за да чуваме съскането. Не бяхме лоши деца и ги обикнахме. Хранехме ги, но тази наша обич така и не изключи дразненето.
Беше някакъв празник - вече не помня кой. Новата ми рокля беше много красива. Червена със зелени треви и дребни разцъфнали цветчета. Облякохме се и майка ни прати в тоалетната. Аз, като по голяма, отидох първа. Не обърнах внимание, че портичката към гъските е леко открехната - дете бях. В момента, когато  свалих гащичките и клекнах се появи гъската и съскайки се насочи към мене. Ужасът ми беше голям. Станах и побягнах без да мисля за гащичките. Те се смъкнаха в краката ми и за мое нещастие ме спънаха, когато се опитах да избягам навън. Паднах на плочникя. В този момент гъската ме настигна и хвана с човка рокличката ми. Дръпна и половината пола остана в човката й. Крещах от ужас. Майка и татко дотичаха и ме вдигнаха. Не плачех - толкова бях шокирана.
На другият ден гъските ги нямаше у дома. Това беше голямата ми мъка. Нямаше значение скъсана рокля, нито разбитият ми на плочника нос. Гъските бяха първите живи същества в които се бях привързала. Бяха прекрасни когато важно се разхождаха по двора, а когато се къпеха в старото дървено корито беше нещо невъобразимо.
Защо ви разказвам тази история в която има болка? Ами защото чрез болката осъзнаваме истинската стойност на нещата.
Болката е длетото, което извайва скулптурата която остава за винаги в душата ни