МЕТАМОРФОЗА

Гъсеницата се провлачи по клона на дървото с неохота. Нямаше апетит. Не я съблазняваха свежите листа с капчиците роса от зората. Беше се уморила от еднообразието на всекидневието си и копнежът за нещо по различно назряваше дълбоко в нея, там където имаше едно непознато кътче на нейното същество. Пълзеше унила и даже се стремеше да се скрие и от ласките на слънцето, което винаги я правеше по ящна. Гледаше цветовете на дървото и един странен копнеж да се приближи до тях, я обземаше. Но тя не ядеше цветя!
Нищо не можеше да привлече вниманието й напоследък. Нищо ли? О, само цветята!
Гъсеницата продължаваше да пълзи по дървото все по бавно и бавно. По рано се събираше с други гъсеници, но напоследък се отдели и самотна измерваше сантиметър след сантиметър по Пътя. Не я интересуваше дали е ден или е нощ. Тя пълзеше без да осъзнава целта, но знаеше че ще се спре някъде за последно.Беше оцеляла до днес. Беше оцеляла за да избере мястото в което ще се свие. Следваше правилото на своето същество. Някои се гнусяха от нея, други я пренебрегваха, трети я отхвърляха. А тя просто следваше правилото на своето същество. Трябваше да издържи до Часът. Усещаше, че е наближил.
Продължаваше да пълзи, но съзря мястото.
Сви се между две цветни пъпки и образува пашкула. Тук щеше да остане до мигът на Позива.
------------
Първо чу тръбата. Беше вик на птица която разсече тишината вътре в Пашкула. Викът беше зов да излезе.
Тя започна борбата. Впрегна всичките си сили за да пробие Пашкула. Беше устремила цялото си същество напред.
Ето една точка светлина показа началото. Тя продължи пробива разширявайки Пътя към свободата.
Ах, дано на никого не му хрумне да се намеси.Трябва да се изпълни времето на излизане. По ранният час означаваше смърт.....както и по късният.
Тя се бореше и отворът полека, лека се разширяваше.
ЕТО!
Вече е извън Пашкула. Но странно не беше по корем на дървото. Беше стъпила!
Оооо! Имаше криле!
Размърда ги неуверено. Да! Бяха криле!! Разпери ги!
В далечината видя цветята за които мечтаеше!
Пеперудата полетя натам, към пъстроцветната поляна!
Кацна на първият цвят, прегърна го и осъзна своето ново същество!!