Изпитанието

- Събинкееее, Сабинкееее. -
Къде ли се е запиляла тази жена? Не, не може да се е запиляла, а къщата да е отворена. Напоследък Събина взе да става някак чудна. Откакто щерка й отиде да учи в града за грамьор ли беше, гримьор ли беше, нещо се обърка тази жена. Някак се промени. Забелязах аз, забелязах. Най напред косата й доби някакъв златен отенък. Като я попитах тя само се засмя. После гледам кожата на лицето й все да блести. Абе, не сме чак за "изхвърляне". То четирсет и пет си е баш най хубавата възраст ама...Това си е за гражданките. Ние на село...
Гледай сега какво ми минава през акъла.
Тъкмо си отворих устата да кресна отново и салонската врата се отвори и отпред излезе Мариянчето, дъщеря й.
- Къде е майката ти? Що не ме чувате? - попитах и се качих още две стъпала нагоре. В този момент вратата се отвори зад Мариянчето и една млада жена застана на нея. И то каква жена, бреее. Хубава, че елегантна. Немам думи да ви кажа. Занемях.
А тя усмихната. И като лъснали ония ми ти бели зъби.
Ала нещо познато ми се вижда и не мога да схвана какво, защото мислите ми бягат към Събина. Какво прави в къщата тази непозната и къде е всъщност, че не се е явила още. А тази хубавица продължава да се смее сякаш яйце й белят. Поглеждам към Мариянчето и тя раззинала оная ти уста. Ай, да му се не види, тези двете ме взеха на майтап. Ядосах се не на шега. И тъкмо да се обърна и да тръгна, оня непознатата се разсмя с глас и ме закова на място. И как да не се стъписам? Този смях ми е познат от преди сто години. Тъй де. От деца сме заедно със Събина. Двете - майка и дъщеря, смеейки се ме вкараха в стаята. Що ли се съгласих и аз? Убедих се за майсторството на Мариянчето. Беше направила Събина неузнаваема. Решила, палавницата да направи номер на мъжа си, че да разбере дали все още я обича или е готов да тръгне след някоя върти опашка. Обадила му се по телефона, наговорила му един куп сладки приказки докато той най сетне се съгласил на среща в града. Даже се обадил че ще закъснее след работа.
- Денке, хайде да отидем двете. Има време Мариянчето ще преобрази и теб.
Божкее, къде ми беше акъла да се съглася.
Събина се обади на мъжа си и го помоли да вземе и приятел защото и тя ще бъде с приятелка. И двете знаехме кого ще вземе мъжа й. Двамата ни хубосници бяха неразделни от деца. Мъжете ни останаха със сейнала уста като ни видяха - не нас съпругите си. Разбира се, че не ни познаха.
Няма да ви казвам как мина вечерта, ала през целият ни семеен живот, нито аз нито Събина бяхме виждали мъжете си да ни глезят по такъв начин. Нейният мъж отиде да урежда хотелска стая, а ние стоим в тоалетната на ресторанта и мълчим. Че какво да си кажем?
Ама не можем да стоим в остатъка на живота си в тази тоалетна нали?
----------------------------------------
Двамата приятели едвам изчакаха жените да влязат в тоалетната и се разсмяха.
- Как им мина през ума, че няма да ги познаем а?
- Е, добре се е погрижила Мариянчето. Аз наистина отначало не познах моята.
- Е, и аз от началото не ги познах , но не може да ме заблуди. Айде докато са в тоалетната да изчезваме.
- Как ще се приберат по това време?
- Ще се оправят. Нали им се искаше игричка.
Мъжете бурно се разсмяха, оставиха пари за сметката и бързешком напуснаха заведението