Вчера следобед се загубих. Зашеметена от жега и притеснение вместо да свия на дясно съм свила на ляво. Изминах доста път докато разбера, че времето да стигна до квартирата е минало.Огледах се най после, за да осъзная, че съм се загубила. Мястото бе непознато. Улицата бе красива, зелена и с хубави еднофамилни къщи. Докато се оглеждах видях магазин Не, че беше нещо необикновено, но витрината ме плени. Беше антикварен. Пред очите ми бе изложен будуар от 18 век.
Прекрасен. Реших да вляза в магазина. Отворих вратата и ме посрещна хладина и аромат който не можех да определя точно. На старинни мебели, на нещо сладко, на нещо ....не, не мога да дам определение, но ми хареса. Магазина беше голям. Какво ли не се виждаше вътре. Тръгнах леко замаяна да разглеждам цялата красива старинност, която сякаш излезе от стар филм и се растла пред очите ми. Даже момичето - продавачка бе в старинна рокля, а господина който явно бе собственик, също в старинен костюм. Тръгнах внимателно между антиките. Какво ли нямаше. Часовници, статуи, масички, рисувани чинии и портрети, столчета, инструменти....Не, няма да мога да ви опиша всички. Порцелановите статуетки бяха прекрасни. Седнах на старинен стол, прекарах пръсти през клавишите на клависин, погалих дамско бюро с прекрасна дърворезба. Времето сякаш спря да съществува за мен. Чак сълзи ми изкочиха на очите от възхищение пред толкова красота. Три пъти се опитвах да тръгна и все нещо съзирах, което ме връщаше назад за да му се полюбувам.
Все пак трябваше да тръгна. Запътих се бавно и несигурно към вратата. Погледнах към собственика и срещнах очите му. Той ме гледаше с разбиращ поглед. Усмихна ми се и дойде до мен. Хвана ме под ръка и с много почит и внимание ме изведе пред вратата. Остана пред нея сякаш да ми затвори входа назад. Кимнах му с благодарност и се обърнах. Постоях няколко мига и се се сепнах. Върнах се към действителността.
Малко по надолу попитах една госпожа за моята улица и тя ме упъти. Не бях много отдалечена и се прибрах бързо.
----------------------------
Днес тръгнах да търся магазина.
Не го намерих!
Прекрасен. Реших да вляза в магазина. Отворих вратата и ме посрещна хладина и аромат който не можех да определя точно. На старинни мебели, на нещо сладко, на нещо ....не, не мога да дам определение, но ми хареса. Магазина беше голям. Какво ли не се виждаше вътре. Тръгнах леко замаяна да разглеждам цялата красива старинност, която сякаш излезе от стар филм и се растла пред очите ми. Даже момичето - продавачка бе в старинна рокля, а господина който явно бе собственик, също в старинен костюм. Тръгнах внимателно между антиките. Какво ли нямаше. Часовници, статуи, масички, рисувани чинии и портрети, столчета, инструменти....Не, няма да мога да ви опиша всички. Порцелановите статуетки бяха прекрасни. Седнах на старинен стол, прекарах пръсти през клавишите на клависин, погалих дамско бюро с прекрасна дърворезба. Времето сякаш спря да съществува за мен. Чак сълзи ми изкочиха на очите от възхищение пред толкова красота. Три пъти се опитвах да тръгна и все нещо съзирах, което ме връщаше назад за да му се полюбувам.
Все пак трябваше да тръгна. Запътих се бавно и несигурно към вратата. Погледнах към собственика и срещнах очите му. Той ме гледаше с разбиращ поглед. Усмихна ми се и дойде до мен. Хвана ме под ръка и с много почит и внимание ме изведе пред вратата. Остана пред нея сякаш да ми затвори входа назад. Кимнах му с благодарност и се обърнах. Постоях няколко мига и се се сепнах. Върнах се към действителността.
Малко по надолу попитах една госпожа за моята улица и тя ме упъти. Не бях много отдалечена и се прибрах бързо.
----------------------------
Днес тръгнах да търся магазина.
Не го намерих!
Няма коментари:
Публикуване на коментар