Тръгнах за закуска. Не, че нямаше нищо за ядене в хладилника, но сутринта имах желание за нещо по така... кекс..бисквитка с пълнеж.. Нямах окончателно решение и за това поех към кварталната сладкарница, която работи и в неделя. Пътя минава край църквата и като я приближих чух пеенето на попа. Гласът му е красив. Топъл, кадифен тенор. Спря ме. Църквата е заградена с ниска циментова орада. Седнах на нея и се заслушах. След десетина минути от вътре излезе една жена. В ръцете си държеше нещо. Погледите ни се срещнаха и тя ми се усмихна. Аз отвърнах на усмивката. Харесвам да отвръщам на човешките усмивки. Жената се запъти към мен. Дойде и ми подаде малка пита. Нищо не каза. Просто протегна ръце с питата. Поех я. Преди да благодаря тя се обърна и бържешком влезе в църквата.
Бог ми изпрати закуската.
Поклоних Му се дълбоко с целият си ум, сърце, душа и с всичката си сила.
"Не мислете какво ще ядете... "
Верен е Бог!
Бог ми изпрати закуската.
Поклоних Му се дълбоко с целият си ум, сърце, душа и с всичката си сила.
"Не мислете какво ще ядете... "
Верен е Бог!
Няма коментари:
Публикуване на коментар