Гроздоберът започна. Обичам тези дни, когато се прави виното. Те са по различни. Въздухът се напоява с опойващият аромат на мускато. Той се пропива през кожата и се слива с аромата на любов и лудост. Берем от двете страни на реда и ръцете ни се преплитат. Ти откъсваш едно зърно, захапваш го и ми го подаваш между натежалите грозда. Поемам го и ме замайва аромата. Не разбирам кое ухае повече - гроздето или ти. После изсипваме всичко в широките каци. Събувам се боса и влизам вътре. Започвам лудият танц върху гроздето. Като нестинарка съм... Гроздето е моята жарава. Зърната пукат от радост, когато ги докосвам с босите си крака. Кръвта им изтича и се устремява навън свободна. А аз играя моя луд танц докато не остане и капка под краката ми и падна уморена.
Гроздобер е и виното се събира.
Гроздобер е и виното се събира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар