Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

четвъртък, 9 август 2018 г.

ФИЛОСОФИИ

Новият ден започна. За някой с много радост от раждането на нов човек. За някой много болка от загубата на любим човек.
Такъв е животът - броеница от бели и черни мъниста.
И техният брой винаги зависят от нас самите.
Знам,знам какво ще ми кажете - това не е истина.
Ще се съглася с вас защото това е вашето разбиране.
Защото мярката за бялото и черното всеки я има за себе си.
Всеки измерва чрез мирогледа си. Чрез ценностната си
система.
Съдбата ме срещна преди много години с един възрастен господин. Дълбоко вярващ човек на когото животът бе преминал в несгоди и недоимък. Беше на болнично легло.Той,обаче,не недоволстваше.
Когато го попитах каква е била силата която го е поддържала през всичките години ме погледна усмихнат и ми отговори: "Благодарността"
Аз не разбрах и го попитах какво точно иска да ми каже.
И той ми обясни:
- Вечер когато заставах пред Бог за молитва ако съм имал какво да ям благодарях за храната която ми даде.
Когато цял ден не съм могъл да сложа и троха хляб в устата си,благодарях на Бог че ми даде сили да изкарам деня"
Когато Човек има благодарно сърце за него белите мъниста ще са повече. А за неблагодарника ще има само черни мъниста, защото така ще вижда всичко.
Е,някой ще ми кажат че не можем да кажем на черното - бяло и аз ще се съглася. Защото наистина в живота има черни мъниста които трудно се променят,но те са малко,много малко.
Защото Бог никога няма да ни даде повече от колкото можем да понесем.
Защото ни познава и защото ни обича!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар