ФИЛОСОФИИ

От малка обичах да чета велики мисли от велики хора. Даже си имах една тетрадка в която си изваждах онези, които ми правеха най голямо впечатление. 
Един ден си зададох въпроса дали мислите са велики защото са казани от велики хора или хората са станали велики защото са имали велики мисли. 
Така и не можах да си отговоря, щото беше като онзи въпрос за кокошката и яйцето. 
С годините мнението ми за великите мисли се променяше, но странното беше, че мнението ми за великите хора оставаше.
Учудих се на този парадокс. И дълго се чудих.
До един ден в който разбрах, че те са имали мисли вървейки по личният си път, в определеното им за това време, което отдааавна беше преминало. 
Ще ми кажете, че има неща които остават същите, но аз ще ви кажа че това не е вярно. Ако беше вярно животът отдавна щеше да спре своя ход.
Знам, че сега ще попитате защо тогава мислите са останали преминавайки през гъстата джунгла на годините.
Аз също се питах много време докато един ден дойде отговора. Сам дойде. Повярвайте ми.
Човекът има мания да си пази реликви.
Ей така, за показ. За да се знае, че е велик и има велики мисли.
Ако беше се старал да открива личните си мисли, за да усъвършенства индивидуалният си път, днес щеше да бъде съвършен в мъдрост и разум и нямаше да има нужда да се поучава от чужди велики мисли.
Защото щеше да има свои.....
И щеше всеки човек да е велик, защото всеки щеше да е Личност!