Винаги се вглеждам в хората с които живота ме среща. Научих се да ги приемам като река - стоя на брега и се любувам на движението й. 
Ще ме попитате какво толкова има да видя в една движеща се река нали? Ами има. Когато се вгледам внимателно се вижда различието.
Вчера се запознах с баба Христина. Сините й очи ме поразиха. Бяха с цвета на небето и имаха златни точици сякаш слънцето беше пръснало от себе си. Усмивката която ми дари бе пълна с нежност и промълви:
- Пепеляшката е принцеса нали?
Тези думи ме стъписаха, а тя се засмя и смехът прозвуча като чуруликане на птица.Седна на дивана и ме придърпа до себе си.
- Ела, седни. Разкажи ми нещо за пътя си.
Разбрах, че и тя е като мен - стои на брега и гледа реката!
Ще ме попитате какво толкова има да видя в една движеща се река нали? Ами има. Когато се вгледам внимателно се вижда различието.
Вчера се запознах с баба Христина. Сините й очи ме поразиха. Бяха с цвета на небето и имаха златни точици сякаш слънцето беше пръснало от себе си. Усмивката която ми дари бе пълна с нежност и промълви:
- Пепеляшката е принцеса нали?
Тези думи ме стъписаха, а тя се засмя и смехът прозвуча като чуруликане на птица.Седна на дивана и ме придърпа до себе си.
- Ела, седни. Разкажи ми нещо за пътя си.
Разбрах, че и тя е като мен - стои на брега и гледа реката!
Няма коментари:
Публикуване на коментар