ЛЕТЕН ДЪЖД

Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено.  Морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те имат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен дъжд.
Ех, какъв дъжд валеше през лятото тогава....когато бях на десет лазарника ( така казваше баба). Топъл дъжд. Слънцето грееше, а дъждът валеше. А ние цялата тумба хлапаци от махалата, голи до кръста, играехме танца на дъжда. Какъв е този танц ли?  Той беше ритуален на детството ни. Първо всеки играеше за себе си. Ръцете играеха своя танц. Краката играеха своя танц. Беше нещо прекрасно. После всички се хващахме за ръце и играехме нашето детство.
Днес си спомних този летен дъжд. Той беше като детството - топъл и даващ живот.
И като детството си отиде....наваля се и отмина...
Гледам през прозореца дъжда, а той почуква сякаш ме вика. Излязах и протегнах ръка. Няколко студени капки се събраха в шепата ми. В този момент слънцето проникна през облак и се спря на тях. Затопли ги и ги оцвети. Усмихнах се на този слънчев дар. Той ми каза, че детството никога не си отива. Частица винаги остава от него...в спомена...в няколкото дъждовни капки събрани в шепата на една жена преминала шейсетте!!