Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

сряда, 8 август 2018 г.

ПЛЕТАЧКАТА

 

Старата жена седеше на нещо, но не се виждаше какво.
Бе облечена с широка дреха която падаше на дипли върху тялото й. Косата й бе скрита под забрадка. Краката не се виждаха.
До нея беше подпряна тояга. Може би служеше за бастун. 
Не просеше. Плетеше на две куки нещо, което не се разбираше какво точно е. Имаше едно синьо кълбо, но плетката беше разноцветна. Явно кълбото се сменяше.. Изплетеното бе навито на топка и си личеше, че плете от доста време едно и също.
Не, не просеше и точно това заинтригуваше хората. Те се спираха и гледаха плетката.
Тя се усмихваше сладко на спрелият се и казваше някак замислено:
– Съдбата, съдбата. Всеки сам си плете съдбата. Бог дава само кълбото и куките.

Няма коментари:

Публикуване на коментар