Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

сряда, 8 август 2018 г.

СЪСЕДСКИ ИСТОРИИ

. Трябваше да купя хляб и това налагаше излизане. По това време съседките вече бяха по прозорците и ще ме питат защо куцам. Трябваше да кажа. Щяха да започнат съвети, рецепти за мазила. Нямаше да го преживея. Мислих, мислих и реших. Намерих в двора яка тояга и хванах пътя. Първата съседка отвори прозореца.
- Бре съседке каква е тази тояга в ръката ти. Да не би да куцаш?
Чуха гласът й останалите съседки, отвориха прозорците и се наредиха като лястовички по жиците преди полет
- Не, съседке не куцам.Тоягата я нося, че много кучета се навъдили и като чуят човешки глас веднага се събират.
Отговорих без да се спирам.
Прозорците един след друг се затвориха и звукът на свалящите се щори зарадва ухото ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар