РАЗМИСЛИ ПО ВЕЧЕРНО ВРЕМЕ

Снощи в часа на мисленето....да, имам си час на мислене :)
Не, не е обикновен час в който мисля за да си реша някой всекидневен проблем. В този час отварям вратата на ума си за всякакви мисли които дават отговор или път за отговор.
Часът е вечерен. Тогава природата затихва подготвяйки се за нощта. Човешкият шум също утихва. Онези които са излязли за нощен живот вече ги няма а оставащите са по домовете си в семейно спокойствие.
Та да се върна към началото :)
Мислех си снощи за стремежа на човека на всичко да слага граници....определения....етикет.
Е, да, ние самите сме ограничени в тялото - от главата до краката и от лявата ръка до дясната - и не можем да излезем от това тяло.Не осъзнаваме,че имаме Дух, който няма граници.
И всъщност него сме "вкарали" в клетката на тялото.
Като екзотична птица която очакваме да ни забавлява с песните си и да се хвалим с нея пред приятели и близки.

"АЗ" - ът е!
И странното е, че самият той не разбира, че чрез границите, определенията и етикетите към другите хора всъщност определя себе си!