КЪСМЕТ

"Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет". Тази поговорка често казваше баба. Тя и други споменаваше, ала сега няма да ви губя времето да ги цитирам всички. Важното е, че разбрахте смисълът. За късметя де. Или си го имаш или го нямаш. Баба казваше, че не се придобива.
Кога съм се родила пъпната връв била усукана около вратлето ми и не съм изплакала. Доктора ме хванал за крачетата и ме плеснал през дупето. Залюляла съм се и главичката ми се ударила в легена. Тогава легените не били пласмасови, а ламаринени. Мама казваше, че шамара на доктора по дупето не помогнал, а от удара в легена съм изплакала.
И до днес съм така. Трябва силен удар да получа за да изплача. Когато, обаче ударите са начесто, свиквах и вече не плача.
Заприличах на камък - удрят го, а от него искри изкачат.
Само това мое сърце все по меко става. Защото познава болката от всеки удар и съчувства на другите ударени. А и помага по бързо да оздравеят синините им.
Какво всъщност е "късмета". Баба казваше, че е дар от съдбата. Не можеш да го предизвикаш, нито сам да си го "изфабрикуваш". Някои го отричат. Те такива са с голямо самочувствие и за това. Не казвам, че те нямат късмет. Имат...имат, но считат, че го дължат на личните си способности. А съдбата се усмихва. И в един момент - хоп и затваря "кранчето" на късмета. Някои може да се осъзнаят, но повечето се ожесточават и си избират "врагове" за да има кого да обвиняват.
И аз съм от късметлиите. Намерих Пътя. Да, да. Късмет беше, защото Някой ми оставяше пътни знаци.
Може да ми кажете, че това не е късмет, но аз няма да ви разубеждавам :). Само ще ви се усмихна, ще ви погледна в очите и ще ви потупам по рамото.
Тъй, де, как да убедя някого, който не познава късмета, в късмета си?!!