Следобедна разходка

Слънцето бавно залязваше. Горещината на деня се изтегли полека,лека. Беше време за обичайната ми разходка из тесните,калдаръмени улички на градчето.
То вече беше препълнено с туристи, пленени от красотата му и за това реших да избегна уличките в по ниската му част.
Тръгнах на горе към крепостта,но в различна от предишният път посока. Нямаше опасност да се загубя. :)
Вървях и вдишвах аромата на салкъмите които бяха разцъфтели. Къщите,покрити с цветя, приличаха на украсени булки. :)
Чуваха се весели гласове и тук,таме срещах някого от жителите. Поздравявахме се с усмивка сякаш се познаваме отдавна и всеки продължаваше пътя си.
Изведнъж пред мен "изникна" друг сокак и застанах на кръстопът. Погледнах наляво,но уличката свиваше нанякъде.
Погледнах надясно и очите ми "заковаха". Видях нашата уличка - уличката от моето детство!
Сякаш попаднах в друго измерение което върна времето назад....много назад....поне 50 години назад.
Там където свиваше в дясно стоеше старият чинар. А под него на три столчета бяха седнали бабите - моята,маня Еленка и дебела Пена.
От очите ми строяха сълзи.Краката ми бяха омекнали и за миг се уплаших че ще седна на земята.
Не знам колко продължи това присъствие в миналото.
Всичко дойде на мястото си. Краката ми се отлепиха и продължиш към жените които весело си приказваха.
- Калиспера ( добър вечер ) - поздравих.
- Калиспера,калиспера = почти в хор ми отвърнаха те.
- Ела,седни при нас - направиха ми място на старата,вече почерняла,дървена пейка.
Седнах и започнахме женският си разговор. Те искаха всичко да знаят за мен. Най важното бе дали съм пришълка за малко или ще остана за дълго. Това ги интересуваше защото през зимата оставаха шепа жени жадни за нови приказки :)
Постоях около половин час и поех отново.
На връщане осъзнах че носим миналото си като гърбица на камила - там вътре е водата която ни спасява в дни на безводие!!!!!